Йордан Радичков-внук: Виждам кризите и се чувствам длъжен да говоря за тях
„ През последните 1-2 години виждам рецесии, виждам едни коли за спешна помощ, които са се засилили, най-малко слушам един писклив писък на сирените. Въпросът е дали тези коли за спешна помощ ще стигнат и ще съумеят да оказват помощ на някого. Виждам ги рецесиите и се усещам задължен да приказвам за тях “. Това сподели в предаването „ Хоризонт до обед “ Йордан Радичков – внук за новата си книга Сборник с разкази „ 200 коли за спешна помощ на час “.
„ Разказите са доста разнообразни. Има някои, в които има остра обществена рецензия. Има много гротески вътре. Има много парадокси. Има още веднъж разкази за българското село. Има и някои много странни разкази, не бих могъл да ги дефинира “, уточни той.
Тъжно ми е, че изчезва българското село, сподели Йордан Радичков – внук и добави:
„ Пътуваме с другари, откриваме села. Винаги пред нас стои въпросът – какво можем да създадем. За жал мисля, че писането не е задоволително.
По думите му разрухата е стигнала до там, че тя стартира доста надълбоко в нас като хора и оттова се реалокира към институции и здания.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
„ Разказите са доста разнообразни. Има някои, в които има остра обществена рецензия. Има много гротески вътре. Има много парадокси. Има още веднъж разкази за българското село. Има и някои много странни разкази, не бих могъл да ги дефинира “, уточни той.
Тъжно ми е, че изчезва българското село, сподели Йордан Радичков – внук и добави:
„ Пътуваме с другари, откриваме села. Винаги пред нас стои въпросът – какво можем да създадем. За жал мисля, че писането не е задоволително.
По думите му разрухата е стигнала до там, че тя стартира доста надълбоко в нас като хора и оттова се реалокира към институции и здания.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ